автор: Choveche

Имало едно време едно време, което се разделяло на две - време, в което има време и време, в която няма време.
Времето, в което имало време хората живеели бързо и си мислели, че все нямат време, а времето, в което нямало време те го проспивали. Всъщност, времето в което нямало време било по-ценно от времето, в което имало време, защото времето в което няма време хората можели да правят всичко, което правят и във времето, в което има време. Времето в което няма време всъщност има време, но хората го приемали като време за сън. Имало и друго време, в което живеел човек, който живеел и във времето, в което няма време. За него никога нямало нощ, защото той обикалял цялата земя, за времето, в което тя обикаля слънцето. Така за него винаги имало слънце и не знаел какво е тъмнината. Винаги имал време дори, когато няма време във времето. Край.


Тру стори за произхода на меда.
Имало едно време малко момиченце. То било много малко с размера на нокът. То живеело в шапчиците на цветята и по-специално в шапчиците на маковете. Маковете съдържали наркотични вещества,които правели хората щастливи. Малкото момиченце, въпреки че живеело само в маковите шапчици, обичало да лети и върху другите цветя като по този начин разнасяло и макови прашинки, в които имало наркотични вещества. То било неуморимо и много любопитно и обикаляло по целия свят върху всички видове цветя. Така нейните приятелки - пчелите събирали прашеца от всички цветя и ги носели на хората, които ги отглеждали. Те се наричали пчелари. Прашеца, който пчелите носели, пчеларите правели на мед. Меда бил сладък и полезен и хората масово го ядяли. Те не знаели, че в меда има нещото, което отричат и така всички хора мислели, че меда е полезен,а той е полезен, защото ги прави щастливи. И всички хора били наркомани. Край.


Грижовните мечета били много и най-различни и имали картинки на коремчетата. Което нямало, го убивали понеже било безполезно и го пращали под земята (в ада), където била останалата част от дъгата (тя била кръгла както обикновено...всеки знае, че е кръгла и едната й половина се крие в ада). Дъгата била рожденното и смъртно място на грижовните мечета. Те се пързаляли по нея и в нея образували цветовете си. Всяко грижовно мече отговаряло за чувствата на хората. Когато човек бил щастлив, при него имало грижовно мече на щастието. След време грижовно мече на нещастието,тъгата или яростта (или друго) отвличало мечето на щастието и заемало неговото място. В света имало по равно мечета, които отговаряли както за положителните емоции на хората, така и за отрицателните им. Защото за да оценят положителните грижовни мечета, хората трябавло да правят компания и на отрицателните.
Край. трололололо