автор: daro

Между раменете на мишия ни свят
зърнах простора в очите
извисени въже след въже,
отразили „Хималайска корона.”*

Нелепа мисъл вдигна ръка –
нахлузи лавров-оплетен.
Необятното скъса кръга
и той увисна въздушен.

Човекът си има мечта,
(за мишките луда химера)
на короната от върха,
по Южния склон
да литне с крило...и край!

_________________
* - 14-те осемхилядника