автор: moon_goddess

Момиче
протяга ръка
зад трънлив плет
да докосне
блян далечен
облечен в лед.

Блянът е вечен,
нестихващ,
обречен.
Ала тя се е врекла
в пустия блян.
Той плува
и се изплъзва.
Ту е голям и ясен
ту - смътен, болезнен.

Блянът е ярък,
изгарящ,
режещ,
нетърпелив.

Ръката е малка
и нежна
плаха, плашлива
неутешима.

Блянът е айсберг
в пустиня.
Тя - негова робиня.

Блянът е сляп
и глух,
защото е блян.

Вятърът вие
в очните дълбини.

Момичето плаче,
пищи.

Ту е близо,
ту-далече.

Като оазис в пустиня
оказал се мираж.

Кръгът се затваря,
стеснява.
Дългата спирала
се вие
като змия
във пустиня.

Блянът е близък,
далечен.
Тук.
Там.
Блянът мълчи и нехае.
Блянът е вечен.