Очите ми
галерии
на живите картини
отминали сезони
се разтварят в мен
с трепетните длани
на мечтите
рисували са пръстите
на моя ден
как утрото
с надеждата докосва
на нощите
безсънни
мисълта
и в розови сияния описва
дъга
над огнена зора
в слънчеви лъчи
от златните копнежи
потапя с четката
рисува
блян
със синя нежност
птица как докосва
небето
в полета неизживян
сълза кристална
в перлена премяна
звъни по струните
на тънката
трева
рисувайки с бяла обич
дланта на
сребърната
тишина