автор: tzvetcomarinov

Главният офицер седна изтощен на леглото, а момичето остана да лежи на пода. Продължаваше да хлипа. "Упорита е" - констатира той, но не изпита никакво удовлетворение. Такива трябва да са жените, които раждат мъже, дето често се споразумяват с други отвъд Дунава. И вършеха тайни работи.
Едва бяха изминали две седмици, откакто прие легиона и дойде първото произшествие в крепостта. Конната група, заминала за Никополис ад Иструм, внезапно изчезна. Дали това бе станало на отиване или на връщане от там, не се разбра, а беше толкова важно. Щеше да хвърли светлина върху загадката, дали са попаднали на разбойническа засада или са дезертирали от войската. И още нещо, станало ли е това по обратния път, означаваше и другото. С тях са били вече парите за офицерски и войнишки заплати. Градоначалникът потвърдил пред вестоносеца, който изпрати след това, че са идвали, но не повярва достатъчно на твърдението. Получаваха от там както винаги заплатите, но още преди тръгването от Рим му бяха подшушнали да внимава. Градското началство е в роднински връзки с центуриона и много често му се губят от парите на държавата.
Реши, ще остави събитията на естествения им ход на изясняване. Щом началството е спуснато от горе и се гледа накриво, полезно ще е ако има и друг център за недоволство. Дето не изплаща заплатите.
Вместо сладост, загорча още в гърлото му, а тая на пода продължава да хлипа и усилва раздразнението му. Странно. Преди малко, нейните викове и стенания носеха възбуда и удоволствие, а сега ставаше обратното. Да я натири ли още сега из вратата навън. Там да се оправя сама измежду постройките и хората. Може и да скочи. Да вземе копието дето стои изправено до стената. И го забие в мястото, където преди малко бе стискал и целувал. Не изпита жал и нужда от размисъл върху двете си решения, защото избра трето:
- Войник.
Дали италиецът не беше стоял през цялото време зад вратата, това сега малко го интересуваше. Хрътките притежават неразгадаемо за другите усещане, да бъдат там където и когато трябва. Наистина веднага през отвореното се показа лицето на легионерът от Лациум.
- Отведи. И я заключи добре.
Даде наставление, което и за него се стори излишно. От железните пръчки на килията и при толкова желаещи да я имат за пленница, трудно може да се отзове оттатък стените на крепостта.
Женското излезе от стаята, но той продължи да мисли за него. Получи своето, а какво искаше още, не му ставаше никак по-ясно. Изглежда напрягането на главата над тоя въпрос, да роди нещо полезно. Мизийката не ухае така предизвикателно като Аксиния. Не прилага тя хватките на римлянката, за да има обезателно и докрай мъжа. Жената на сенатора търсеше като съгледвач неговата първа слабост, за да нахлуе именно от там в неговата вътрешна душевност и сила. Гореше тя от искрено желание да го превземе до пълното изтощение.
Той малко се замисляше над тези неща тогава. Сред копринените завивки, благовонни масла и жадна за ласки женска плът, неудовлетворението му се беше притаило някъде надълбоко. Изглеждаше примирено, съгласило се за вечно да е така, а излизаше сега, не е. След бурните любовни изживявания, когато тялото му съзнателно търсеше почивка и спокойствие, червейчетата на неудовлетворението бързаха да се нахранят с душата му.
Очевидно в неговата снага живееше и друг мъж, който не познаваше никак. Приличаше му на трудно обуздаем пълководец, дето обича да превзема сам крепости, а не да му отварят широко вратите и посрещат като победител.
Не беше разбрал това за себе си, защото не бе му отделял заслужено внимание. В похода срещу германите, нападнаха някакво селище. Мирните и слабовъоръжени жители, опитаха да окажат някаква съпротива, но само колкото да накървят мечовете на римските войници или да се пльоснат в някоя локва кръв пред домовете си. Победени, оставиха жените и децата на съдбата и късмета.
Алеманката се оказа стройна и жилава. Съпротивляваше се с всички сили. Дращеше, хлипаше и пищеше докато има глас в гърлото. Шията, която бе целувал преди малко под силата на нагона и страстта, зейна отведнъж. Кръвта от прерязаното и устата избълбукаха почти едновременно. Сетне плиснаха навън и хукнаха за помощ и прошка при Валкирия.
Тогава се почувства преситен. Сякаш преминаваше начело на цялата римска войска под арката на победителите в Рим. И не можа да се радва дълго на своята победа над алеманката. Още на другя ден беше ранен и влезе в столицата, но върху застлана със сено волска кола. Жената на сенатора уж го бе накарала да се чувства истиски мъж, а ето, че тялото на младата мизийка го върна към страшната истина.

Цветко Маринов.