Изкъпах тишината.
Беше уморена,
коси разплела,
като скитница.
Поседнала в моята стая
говорим с нея,
тя ме слуша
и кима беловласо с мисли.
А аз разказвам и за изгрева.
Когато яздех... Изпотени
коне,
с червени гриви.
И за теб,
за твоите длани
по-нежни от сатен,
докоснали до моето тяло.
Тишината стана розова.
Препълнена,
с очакването да се сбъдна.