автор: ringo

След това е тишина.

Космическо безмълвие.
Звездите все така потрепват безучастно-
надменни и недостижими.
Луната, както винаги, е неутрална.
В гълъбово-сиво.
Фанфари няма.
На това ниво не радваш
и не притесняваш никого.
Самодостатъчен си си.
Оглеждаш се.
В такова агрегатно състояние
не си приличаш много.
Без тяло,нематериален.
Но това си ти, макар безплътен.
Свободен дух
в студеното безмълвие.
Задължително условие
да съществуваш -
пълната хармония със себе си.
Започваш да се търсиш.
Какво ти предстои?
Най-близка цел - себенамиране,
по-висша цел - себепознаване,
далечна цел - себеустройване,
най-висша цел - себеиздигане...
Стоп!
На това ниво
е недопустимо
да се мисли
със земни категории и понятия.
(А смяташе,
че си захвърлил суетата долу?)
Започваш отначало.
Най-близка цел - самопречистване,
по-висша цел ... и т.н.
Едва тогава може да постигнеш
пълната хармония.
А, всъщност, няма никакви гаранции.
И доказателства,
че съществува.