автор: Mia2442

На А. А. – един приятел, Наследник на Куфара


Празна сцена. Излизат А и Б и мъкнат стар, очукан Куфар, облепен с множество етикети.

Б - / уморено / - Стигнахме ли?
А - Не знам. Къде трябва да стигнем?
Б - И аз не знам. Мислех,че ти знаеш.
А - / извинително / - Не! А и защо трябва да стигаме някъде?
Б - Ами нали затова хората вървят - за да стигнат някъде.
А - Не винаги. И не всички.
Б - Какъв е Смисълът тогава?
А- / учудено / - На кое?
Б - На вървенето. На всичко.
А - / раздразнено / Много въпроси задаваш. Това го няма в сценария.
Б - / с леко недоумение / - Но нали ти си сценариста?
А - Да! Поне така си мисля. Понякога пише и Другият Сценарист.
Б - / с нарастващо недоумение / - Той пък кой е?
А - А1.
Б - / с престорено разбиране / - Аха.
А - Аз просто трябваше да ти предам Куфара. Ти си Наследникът.
Б - Хм! И за какъв дявол ми е Куфар, който не се отваря?
А - Не богохулствай! Ще го предадеш на В.
Б - / изплашено / - Ти няма ли да дойдеш с мен?
А - Аз съм дотук. По-натам ще продължиш сама.
Б - А мога ли да те целуна на раздяла? Исках да кажа - има ли го в сценария?
А - Няма го. Но може...
(Целуват се дълго и страстно, почти отчаяно. Куфарът обикаля около тях и имитира светкавица на стар черно-бял фотоапарат)
Б - / замечтано-тъжно / - Може би затова си струваше да носим този Куфар чак дотук...
А - / само тъжно / - Може би...

Завеса