автор: BadApple

нощем беснея
а денем милея
кучета хапят ме
и дирят без стон
моят подслон;
сетне псе аз ставам
и тичам редом до тях.

нощем се смея,
денем в отрова си тлея
гледайки хора
без смисъл
във смъртния храм;
денем говоря,
а нощем съм ням.

без сън дните
изкарвам
че що ми е сън?
аз този бях
който не съм
поредният ден
сега иде
празен:
със буря и в гръм.