автор: Iokasta

Кафето е изстинало,
Любовта е изстинала,
Ласките са изстинали....
-Какво правиш още тук?
-Казвала ли съм някога че те обичам? Сега ти го казвам....

Поглед уверен. мълчание......

-Как е възможно това да не те вълнува?
-И въпросите са ти студени.... Колко тъжно.
-Не е вярно,само ти си студен!
-Заразих се от теб, ти си зараза...Ако искаш студ остани...
-Само това ли ще ми дадеш?
-Само това имам... Ако извикам право в лицето ти обичам те, и то е студено...
-Ако...го ...? Ти няма да го направиш.
-Защото не те обичам,както ти мен.
-И така ми го съобщаваш?
-Ако заплача и сълзите ми са студени, ще бъдеш ли доволна.
-Сигурно,но смисъла на любовта ми не е да съм доволна... Било ли е любов?
-Тя е студена любов, красива любов...
-Замълчи... Било е глупава, празна любов...

Останалото беше шум от стъпки и кучешки лай... Ако има студена, красива любов или е прекалено празна за да бъде наречена любов или е толкова студена че всеки миг ще се запали...