автор: Remembrance

Когато се свести, ушите му бучаха, но все пак, някъде в далечината чуваше множество гласове.
Множество?
Бавно и с мъка отвори очите си. Усети допира на кожата й, аромата й. Главата му беше в скута й, а ръцете й го обвиваха с нежност.
Опита се да различи някоя дума, размърда се. Тя усети и силно го прегърна. Той бавно се надигна и освен нея видя бедуина, другата половина на душата й и едно пленено изчадие от съмненията. Едвам повярва на очите си.
Бедуинът се въртеше около другата и едвам скриваше вълнението си.
Другата видя, че той се свести, приближи се и го шляпна по лицето.
- Затова ли ти я доверих? Затова ли я пуснах с теб, за да я подложиш на опасности? Да се усъмниш в любовта й?
Той стоеше като втрещен. Всичко му беше дошло твърде бързо. Нямаше дори време да разбере какво му се случва.
Бедуинът също се приближи, на върха на удоволствието си.
- Не би ли могла тази да бъде за мен? - засмя се продължително.
Той побесня. А чудовището изсвистя свирепо и въздухът се напълни с неприязън. Беше цялото овързано с въжета.
Той се обърна към бедуина.
- За какво ни е този?
В същия миг съзря дълбоко в тревата познато изглеждащ предмет. Знак! Наведе се и го взе, и в същия миг изчадието съвсем полудя.
Бедуинът му извика да го скрие.
- Не разбра ли, че съмненията мразят знаците?
Преди да го прибере в джоба си, той бързо му хвърли поглед. "Подчинение".
Той погледна чудовището с омерзение и отиде да седне до нея. Прегърна я през рамо и тихичко й прошепна:
- Вече съвсем се обърках. Не мисля, че съм готов да реагирам правилно в ситуацията. Знаците, съмненията, другoто ти аз е тук, всичко се насложи, а аз не знам какво да правя. Кажи ми ти какво виждаш.
Тя го погали и се притисна в него.
- Започнал си да контролираш света си. Получаваш знаци, точно преди определени опасности, защото са ги предвидили и ти помагат. Съмненията са се породили от недоволството ти. А другата е тук, за да ме защити.
Бедуинът се приближи към тях.
- Защо това съмнение е още тук? - попита го той.
- Какво пишеше на знака? Не, не ми казвай! - спря го навреме. - Но там се крие отговорът ти. Този те удари с огромна сила, но след това остана сам. Другите просто избягаха след думите ти. Когато са сами, те са слаби и лесно биват пленявани. Сега ти ще трябва да се справиш със ситуацията. Можем да станем и да си тръгнем, но не се знае кога пак ще се освободи и ще те последва. А може да се справиш тук и сега. Последвай знака.