Любовта се огледа в очите му
и видя самота и желание,
у мъжа се видя като дълг,
при децата - уязвимост и нужда.
В минувачи дори не погледна.
Тя не търсеше, уморена
от надежди, мечти и мераци,
се остави да бъде намерена.
И почти и се случи, бленувана
близост, възкръснала, я стигна.
Ден по ден се съживяше бавно;
позакрепна, разкраси се и живна.
Благодарна, отвръщаше с много -
все що взимаше, двойно раздаде.
Неусетно забрави за ямата
дето беше с години забравена.
Любовта понадзърна в очите му
разочарование както винаги търсеше.
Но се дръпна внезпно, усмихата -
за почуда огледа се в себе си.