автор: dedenze

По–младите ще кажат, че това е мястото, където сме се родили, но значението на тази дума е много по-сложно и всеобхватно. По-възрастните свързват това понятие с езика, религията, родословието, традициите и обичаите. Мъдреците към всичко това добавят саможертвата на предците, борбата за оцеляване, защита на общността и просперитета на една нация.
Защото не може да има Родина, ако няма народност и нация. Другото е чиста форма на бандитизъм и завоевателство, само в името на материалното. Точен и пресен пример в това отношение е Северна Америка, където местното население е унищожено и прокудено от родината си. Там сега живее съвкупност от почти всички народности, с неизменно носталгично страдание по истинските родните места и произход. Стотици общности на национален принцип, поколения наред се опитват да съхранят езика, традициите и различните култури. САЩ и Канада реално не са родина на никого. Това са държави на хора обединени от общи, чисто икономически закони и правила, с история от няколко века.
Къде е нашата Родина и в какви граници. Днешните политически граници не съответствуват на истинските, а те са там където живеят хора с българско съзнание и чувство за такава национална принадлежност. Започват от Иран, Ирак преминават през Украйна и Русия и стигат до всички съседни страни. Вълнуващи са срещите с българи, останали по историческия път и не загубили своята идентичност. Стремежа им да съхранят езика и традициите е достоен за уважение. Много от тях искат българско гражданство и това далеч не е продиктувано от съмнителните облаги на членството ни в европейския съюз.
Сега е модно да си световен гражданин – космополитен. Ясно и от къде идва тази мода – от бездуховното и комерсиално, материалното. Защото усещането и носталгията за Родина е в духовните измерения и трудно може с думи да се обясни. То е генетично заложено в нациите на съзнателно и подсъзнателно ниво. Това е чувство и отговорност, което няма материални измерения и не може да се купи и докосне с ръце. Неразривно е свързано с историческата памет и признание за труда и жертвата на всички преди нас, от които сме произлезли. За жалост има и съвременни еничари, лишени от подобни усещания, озлобени към всички и особено към нашето минало. Много от тях, вече 22 години вилнеят и разграбват родината, продават я за жълти стотинки, други избягаха и нищо, освен собственото благополучие не ги интересува. Не оценяват на кого и колко струва даже тяхното образование и подготовка.“Пази боже сляпо да прогледа !” Когато си дойдат тук, гледат нещо да вземат допълнително от близки, роднини и обрулена България, независимо, че получават десетки пъти повече от всеки от нас. Невъзможно е да се обясни, на хора без душа, потребители- що е Родина, те нямат такава !
Нашите нови, “демократични” страдания няма да свършат скоро, икономическата криза също. Най- страшното, обаче е бездуховието и липсата на чувство за национална принадлежност. Там и свършва историята на един народ и култура за огромно съжаление. Дано да греша !