автор: Etrang

Ако животът ни внезапно свърши утре
душите ни дали ще бъдат също
положени с телата ни студени
в земята или в пещ - врати отвъдни?

Дали ще се упътят към безкрая
или към туй което сън не ни е давало,
към този който в плен сърцето
и чувствата, и мислите владял е?

Дали душата ни ще знае
кого в тъга да приласкае?
Ще може ли да се оттърси
и стигне там където е желала?

Или по навик пак ще бъде с тези,
които знае, че нуждаят се от нея,
ще носи пак покой, комфорт и радост
и ще остави своите за друг път -

За после, някога, когато
запасите от грижа, дълг, вина и навик
изчерпат се до дъно и престанат
да я притискат прикована яко