спира по средата
между пътя и небето
първият сняг вали
като ситни семки
от смокиново сладко
(и хем е стипчиво
хем мирише на лято)
босият й език разравя
дюни от ланшни усмивки
и припознава себе си
в тиквен фенер
по средата
между небето и пътя
синя планета се фръцка
от запад на изток