Навярно си прочела моя стих,
навярно ме следиш от разстояние.
Това, което аз не ти простих,
е твоето безчувствено мълчание.
Kъде е времето, в което те запомних,
къде е трепета, със който ти редих,
най-нежните слова, греховни?
На ревността горчилката отпих.
Aз зная, че надзърташ тайно тука
и търсиш често моите слова,
не чакай да ме срещнеш ти със друга,
аз още те очаквам и горя.
Сънувам те, макар да зная,
че твоят свят сега е свят на друг,
за чувствата ти аз нехая
и стискам си сърцето във юмрук.
Да бие силно да престане,
когато някога съзря
по улиците любовта ми,
ала със други под ръка.