В семейството на майката Котана
такава олелия днес настана -
за първи път ще дава тя уроци
как котенцата да ловят мишоци.
Самичка тя ще трябва да се справи,
но по-напред закуска да направи.
Защото таткото,нали, е неизвестен...
(А може пък котакът да е свестен?!)
Едно след друго за вратлетата ги хвана
и - хайде хоп - ги метна на тавана.
И там,сред кошници, кашони - зная,
си спретна истинска учебна стая.
Извади орехче от тъмното кьошенце,
което да играе роля на мишленце.
Побутна го да се търкули и му скочи.
-Ето така ловят се хитрите мишоци!
Отсреща с ококорени очици
и тримата невръстни ученици
уши присвиват и залягат ниско-
ох, как да хванат орехчето искат!
И те го гонят, то им бяга,
тъй както на ловците им приляга...
И вдигат страшна тупурдия...
Но що е туй, каква е тая гюрултия?
От стаята в ръка с точилка
дотича горе баба Милка.
Юнаците във тъмното се крият,
защото знаят - лошо ще ги бие.
Доволна е, обаче, старата Котана-
уроците вървят по нейната програма!
Че те са още малки,тези мушмороци,
но скоро,много скоро, ще ловят мишоци!