автор: ringo

Пътеката, към теб която води,
отдавна е обрасла със трева.
Защо ли спомен днеска ме споходи?
Кому ли нужно е това?

Защо съдбата ми нелепо тука
със мене прави си шега?
Отдавна съм изхвърлил на боклука
и спомени,и радост, и тъга.

Мечти, надежди, и любовен плам -
със други хора сякаш е било.
Дали си спомням? Не, не знам.
Върти ме дяволското колело.

И ако пътеката към теб сега,
все още помни стъпките ми леки,
за мен залостена е твоята врата
и с миналото свършено навеки.

Простихме си обиди и вини.
Зарекохме се да не се обърнем
и неизживели нашите щастливи дни,
забравихме дори да се прегърнем.

Не се целунахме дори за сбогом.
Боля сърцето,вече преболя.
Да искам да заплача днес - не мога.
Изсъхнала е моята душа.