автор: yossifova

Обичам те!
През всички тежки есени и зими.
И болката по теб обичам,
и радостта, когато си до мене.

Като копнеж по пролет те обичам
(със бялото на първото кокиче).
Ранима те обичам, и оцеляла,
като врабец след дълга снежна зима.

Обичам те до края на съня, където
под клепките ми си заключен,
до първите лъчи на всяко утро,
със слънцето в очите ти изгряло.

Като стихия те обичам...
И дъжд, по-шумен от въздишки.
Без свян, без чувство за вина...
Обичам те!
До крайчеца на сетните ми стихове.