автор: Amphibia

Настръхнали и искащи.
Пияни
от лъскаво и дръзко
нищоправене.
Очите им са прегорели
клади.
Повехнали неверия
са дланите.
Понякога се кискат
истерично.
Съшиват с дълги
бели
върви
началото и края
на етичното.
И стават първи.


Стават много първи.


Покълват под устоите
на къщи.
Разчепкват им уютните
стърнища.


И после
няма
мостове
за връщане.


И после
просто
няма
нищо.


Настръхналото искащо
момиче
в утробата ми
вече е калено.
И знае, че един път
е обичала
единствено


Красивата Елена.