автор: CheGuevara

1 Сине мой, ако си станал поръчник за приятеля си,
Или си дал ръка за някого чужд, 2 Впримчил си се с думите на устата си,
Хванал си се с думите на устата си. 3 Направи прочее това, сине мой, и отърви се
Понеже си паднал в ръцете на приятеля си, -
Иди, припадни, и принуди приятеля си. 4 Не давай сън на очите си,
Нито дремане на клепачите си: 5 Отърви се като сърна от ръката на ловец,
И като птица от ръката на птицеловец. 6 Иди при мравката, о лениве,
Прегледай пътищата й и стани мъдър, - 7 Която, ако и да няма началник,
Настоятел, или управител, 8 Приготвя храната си лете,
Събира храната си в жетва. 9 До кога ще спиш, лениве?
Кога ще станеш от съна си? 10 Малко спане, малко дремане, малко сгъване на ръце за сън: 11 После сиромашията ти дохожда като пътник,
И скудостта ти като оръжен мъж. 12 Лошият человек, беззаконният человек,
Ходи с развратни уста, 13 Намигнува с очите си,
Дава знак с нозете си,
Учи с пръстите си, 14 Има развратно сърдце въ всяко време,
Крои зло, сее раздори: 15 За това внезапно ще дойде погибелта му:
Тутакси ще се съкруши неизцелимо. 16 Тия шест мрази Господ,
И седем са мерзост на душата му: - 17 Очи горделиви, език лъжлив,
И ръце които проливат кръв неповинна, 18 Сърдце което крои лоши намислювания,
Нозе които тичат скоро да правят зло, 19 Свидетел лъжлив който говори лъжа,
И онзи който сее раздори между братя. 20 Сине мой, пази заповедта на отца си,
И не отхвърляй закона на майка си. 21 Вържи ги за всегда за сърдцето си,
И обвий ги около врата си. 22 Кога ходиш ще те води;
Кога спиш ще те пази;
Кога се събудиш ще се разговаря с тебе. 23 Защото заповедта е светилник,
И законът е светлина,
И поучителните обличения са път на живот

Притчи, глава 6



23 часа



Ф Е Я Т А



Фея подаде на клисарката една едра банкнота, пое дебелата свещ и с отработен жест отказа рестото. „За църквата!...“ - набожно сведе очи и тръгна към нейния ъгъл до владишкия трон. Нека всички я видят. Този костюм й струва цяло състояние! Прекръсти се и се отнесе в мислите си.

„Ти си истинска фея на далаверите!...“ - каза й веднъж Босът, отпивайки бавно от чашата с първокласно уиски. И беше прав.
По рождение съдбата я ощети безогледно – безформена фигура, безлично лице и неприветлив нрав. Несправедливо е, каза си Съдбата, и положи в едрата й главица остър и комбинативен ум. Така компенсира скъперническото си отношение към нейната съдба. И тя грабна този скъпоценен, единствен дар и го разви до съвършенство.
Счетоводните и всякакви други закони тя ги преобръщаше на 360 градуса, но намираше заветните тайни вратички, само и само да текат паричките!...Защото тя обичаше именно парите, които й връщаха отнетото от съдбата стократно.
Миряните в църквата се кръстеха мълчаливо, търпеливо си чакаха реда да се проврат под Свещената плащеница, и от време на време хвърляха крадешком поглед към Фея. Завист четеше Фея в очите им и това изпълваше затлъстялото й сърце с гордост и истинско щастие.
Фея обичаше хубавите храни, хубавите дрехи, луксозните хотели, младите мъже...А всичко това имаше цена и тя искаше да може да си ги позволи. Колкото повече, толкова по-добре!
Босът беше доволен от нея и нейният процент от всяка далавера растеше с годините.
Шумоленето на банкнотите я изпълваше с радостна еуфория – виждаше бъдещите удоволствия и неизпитаните досега победи.
Фея се усмихна на мислите си, подчертано набожно се прекръсти, постави свещта си на най-високия свещник и царствено, с гръб към олтара, напусна църквата.
Затова не забеляза как една тиха сълза се отрони от очите на Божията майка.
Фея нямаше очи за това...


Ружа Велчева

(из „Морга за изгубени души“)