автор: sol_lam

Някой преди мен донесъл е
дъх на студ в асансьора,
жадно тялото подкрепял е
в кожената топла роба.
В къщи стегнато отворил е
празната врата към входа,
дето гледат и немеят
трийсет тихи скромни хора.
Взират се в дървото сляпото,
зад което мърдат другите.
Блок – самотното проклятие
да слухтиш и да те чуват;
Асансьор в следи отломъци
от споделяне на чуждост.