Спри да гледаш!
Прозорците вече облизаха
дълбини
от настръхнали образи.
Започни от вратлето
и тихичко слизай,
разлюлей ме-
надолу
преброждай.
Ти Вивалди бъди,
аз съм ти струна-
изпъни в мен
всяка мъничка клетка
изтръгни от недрата ми
шеметни амплитуди –
възнеси ме по тях
във кресчендо.
Не ме питай къде-
тук, под прозорците
върху стола.
да свистят черчеветата,
да вибрира земята
под твърдия напор,
да се люби с прозорците-
да отмерват стъклата
звънък ритъм
задъхани ладове
излюлей ме мажорно
в тон драконов,
разпилей ме в сезони,
всичките четири
и накрая с финален акорд
подари ми последен-
във който
виреят
цигулки.