М. Т. Д. – 5 беше сериен модел, предназначен главно за битови нужди – ремонт на електроуреди, тупане на килими, пазаруване и прочее. С други думи, беше стандартен робот, какъвто всеки дом може да притежава.
Но с течение на времето у него се появи нещо отличително, нещо нестандартно. То вероятно се дължеше на някои технически нововъведения в изработката му или, кой знае, на грешка в настройката му. Тъй или иначе, електронната му памет екстраполира качества, неочаквани за един робот, като критичност, а също (макар и в значително по-малка степен) самокритичност.
Странно, наистина, макар и донякъде поносимо, ако М. Т. Д. – 5 беше продължил да си гледа работата както преди. Но един ден роботът оповести, че от този момент насетне престава да се занимава с всякакви битови дивотии и че възнамерява да кандидатствува в Академията по изобразителни изкуства. Освен това настоя занапред да бъде наричан не с инициали, а Методи Петров!
Закараха побъркания робот в ремонтната база. Техническият преглед установи, че захранването му е нормално, координацията на движенията – също, а неизправности в микропроцесорните схеми изобщо не бяха открити.
В дружески разговор с доверения роботолог, Методи сподели плановете си за бъдещето, в които нямаше нищо абсурдно, освен че принадлежаха на един робот. Роботологът го запита предпазливо дали си спомня случайно Първия закон на роботиката, който гласи, че “което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола”? Методи отговори утвърдително, но веднага – уж случайно – отклони темата на разговора към “Наредбата за самоусъвършенствуване на роботите”. Тогава роботологът предложи да го модифицират
в СамоУсъвършенствуващ се Художествено-Академичен Робот,
но Методи се възпротиви под предлог, че съкращението СУХАР не му харесва. Колкото до тупането на килими, мнението му си остана категорично негативно: “Никога вече!”
Пред техническия съвет на базата стоеше въпрос-главоблъсканица: какво да правят с това самомнително парче желязо, което държеше да го наричат Методи Петров?
За демонтирането му никога не беше късно, проблем беше пренастройката му. Някои предложиха да се намали захранването на автозащитния му блок. Други настояха да се изключи изобщо блокът, в който се бяха завъдили критикарски настроения към хората.
Но главният роботолог, след като изслуша предложенията, реши да извърши точно обратното, тоест да бъдат увеличени и автозащитата, и критичността на робота. Докато всички се чудеха на този парадокс, главният се усмихваше под мустак, след което се отдалечи, тананикайки си някаква несериозна песничка.
Дежурният техник освободи М. Т. Д. – 5 със свито сърце – не сбъркаха ли, щеше ли роботът да запази лоялност към хората, нямаше ли да започне да вреди?
Методи – 5 продължи да се развива. Развиваха се и заложените у него тенденции...
В последно време можете да го зърнете край коя ли не квартална бензиностанция – прашясъл и поръждавял – да се налива с високооктанов бензин и да чуете как разяснява най-новата си теория: “Човекът ли? Той е създаден да служи на робота...”
1983 г.