Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 576
ХуЛитери: 4
Всичко: 580

Онлайн сега:
:: rosy88
:: LeoBedrosian
:: LioCasablanca
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтачинът
раздел: Есета, пътеписи
автор: estela41

Мислите, че като съм от дърво, съм единствено храна за дървояди!? Абсолютна грешка! Аз съм формичката, в която отлежава ученическото присъствие; аз съм опората по време на час; аз съм "Китайската стена", която дели стаята на две. И най-голямото ми предимство е - че съм многоброен...
Можете да ме намерите във всяко училище, във всяка класна стая, във всеки мечтателно - унесен спомен по отминалата младост...
Аз съм доказателство за човешката изобретателност. Не съм само седло за учебната езда, а и ...пещерата на Аладин! Укривам скъпоценни таблички, схеми, диаграмки, тетрадчици...Приласкавам ги, докато седящите на мен бегло, но опитно, се докосват до света на знанията, което учителите самовлюбено си представят, че са вече овладяни. Аз се превръщам в книга, когато по време на възбудено междучасие грижовни ръце ме изписват ситно, нежно...Напомнят ми, че съм далечен родственик на...папирусите!
Аз съм картата на ученическата гениалност за оцеляване!!!
Но...това далеч не е всичко!!! Погледнете ме! Аз мълчаливо присъствам на мигове, когато нечии топли длани се докосват с трепет. Превръщам се в декор от Шекспирова пиеса. Сънувам целувките на Ромео и Жулиета, а и не само целувките...Ех, ако знаете какво се вижда отдолу....!
Понякога се чувствам като автор на сценарии. Ще разкажа за топлата баничка, омазала с масълце долната ми дъска; за налепените ласкаво по цялата ми незрима повърхност дъвки; за ударите, получени от нечий гневен крак след изпитване; за нежното докосване на парфюмирани момичешки коси...Поемам от ритъма на химикалката и от...пулса на сърцето.
Аз съм мълчаливият свидетел на мъченичество, каквото и Средновековието не познава!
Аз съм библиотеката на новосъздадения ученически фолклор(в това отношение ми съперничат само вратите на тоалетните...).
Аз съм ...най-сетне ...и ...подпалка за огъня, който се храни с тялото ми, когато остарея.
Мечтая да изгоря на клада - като вещица или като велик откривател, но не и да предам онези, които са ми доверили тайните си. Защото все пак: "Чинът за едната чест живее!"


Публикувано от BlackCat на 03.10.2004 @ 17:32:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   estela41

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
384 четения | оценка 5

показвания 2785
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"чинът" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: чинът
от bc на 03.10.2004 @ 17:36:38
(Профил | Изпрати бележка)
Mnogo originalno, estela :)
Haresva mi :)
Az sasto uvajavam chinovete ;) Mnogo maka sabirat milite....
Pozdrav :)


Re: чинът
от Vedrusa на 03.10.2004 @ 17:41:09
(Профил | Изпрати бележка)
с поздрав и от мен дето го гледам напоследък все отпред...ровя с отдолу за нечии забравен учебник и присядам да им държа ръчичките на дребниците...страхотно вдъхновение имаш...чинът


Re: чинът
от Obgru6tane на 18.12.2004 @ 21:09:17
(Профил | Изпрати бележка)
Превръщам се в декор от Шекспирова пиеса. Сънувам целувките на Ромео и Жулиета, а и не само целувките...Ех, ако знаете какво се вижда отдолу....!
........
Това ми напомня едно разкасче, което уж някога беше шокиращо....ех,... илюзии!
Ммм... винаги съм се възхищавала на хората, които умеят да се вглеждат с поглед на изследователи или поне романтици в простите вещи... Било в стативи, чинове или други подобни ;-р. Ами масите на преподавателите?