Ще бъде весело небето ни!
Моторите
под нас
със страст се свиха.
Извиха гръб витлата срещу воя.
И някакъв далечен старец тихо
огледа пистата
на своя
пояс...
Кавалът
плавно се издигна, ех, кавала!
Душата ми в кавала се понесе.
Не е летяла тя до днес,
не е живяла –
сега ще бъде ненаситно весела!
Кавалът пори въздуха...
Летим,
летим над ядрени претенции,
летим над зеещи гърла и ребуси.
Далечно страче, ти ли си летеца? –
на теб залагам, приближавам себе си.
От няколко заоблени прозорчета
надзърта дързостта ти и се смее.
Кавалът
звънко сменя свойте скорости...
Ечи светът. Небето се люлее.