автор: NiaNiaa

Не съм сама по пътя житейски на тази земя.
Вярна и единствена спътница е моята крехка душа.

Смирена, кротка, тежаща само няколко грама.
Неизменно с мене е- тиха и няма.
Ту- радостна, весела, с любов заредена,
ту- тъжна, унила, до смърт наранена.
Понякога разкъсана, кървяща от болка непреодолима.
Друг път жадна за обич, но винаги чиста, макар и незрима.
Моето тяло несъвършено за нея е дом защитен.
С първата глътка въздух тя е със мен.
Винаги всяко мое действие оправдава.
И в добро, и в лошо,твърдо до мене остава.
Двете здраво вплели пръсти сме, вървиме ръка за ръка.
До сетния мой миг знам, че ще е така.
Само тя единствено моя е и изцяло ми принадлежи.
Когато последно очите затворя, ще излезе от мен около мен ще кръжи.
Тази ефирна душица, спътница вярна, от живота непобедена,
нов път ще поеме, с частица от мен заредена.