автор: DY

От китарата само ритъм остана.
Аз ли хванах ритъма, или той ме хвана?
Беше точно онзи ритъм,
който ме кара да искам, да питам,
да плача за нощите,
да тичам през дните,
да пуша в тъмното,
да слизам от стръмното...
Този ритъм прегръща
на нощта раменете,
и я дръпва в дълбокото....
Останете!
И след ритъма, след мелодичния звън
попивам от тихото радост насън.

Направи` ми роза от станиол!
Вече не свиря песнички в Си Бемол :).