Запретнала
балонесто
басмени поли
до кръста...
... в гроздето
със скок нагазвам:
онова, лисичето,
най-горчивото
от висо-о-окото
недонабраното
тайнствено налято
с шептящи лъчи от
андромедови мъглявини
със сапфирено семе
от слабините на Адам
с люспи на змията от
маската на Тутанкамон
... и танцувам в
гроздова самозабрава
сред ноктите на пръски
драскащи за бездиханността
на ферментационна делва
... и те отлежавам
с дюнното търпение на
залутан по пътя на коприната
сарайно пременен керван
... и ще те поднасям
излегната на речен сал
върху еделвайсови листенца
покрай залезна дъбрава
от пламтящите си шепи
с карамфилен привкус
в поли от евини коси
... вино от делвата на речна омая