Не си до мен но всякаш си тъй близо,
че все едно в прегръдките ти съм
ела до мен и малко по-отблизо
не искам всичко да е само сън!!
Кажи ми колко топло е моето тяло
и разбери откъде идва тази топлина
узнай, че твой съм аз изцяло
и не ще усетиш нивга хладина.
Прокарай пръсти нежно
през моите коси
и след това небрежно
устните ми целуни.
През кристалното сърце ме усети
и внимавай да не го счупиш,
че само него притежавам
и от другиго не ще си купиш...
Безрезервно пиша редовете
и надявам се на нещо,
но празни си остават часовете
в очакването безнадежно.
Надявам се на малко щастие
подарено ми от някоя като теб
и всяка вечер на пълнолуние
все чакам, но без късмет.
По нищожен ли съм от другите
че не получавам нищо
или не оценявам какво имам
и обречено е моето сърце?