Трябва ли да има ден на секса в българския календар? С този въпрос тръгнахме с моята колежка - журналистката Грудка Пъпкова, по улицата за да направим анкета сред гражданите. Анкетата така и не излезе във вестника, който ни я поръча, поради псевдо-моралистки разбирания на едната редакторка, но сега тук публикуваме някои от отговорите, снети направо от диктофончето на Грудка, без редакторска намеса.
Р.М. (топ рекламен модел на джапанки) – М-м-м, хи-хи-хи, аз много уважавам всички празници, като Деня на Вси светии, „Свети Валентин”, Деня на пчеларя, щото много обичам палачинки с мед, а също и да нося джапанки, хи-хи-хи... Ами-и-и, ъ-ъ-ъ..., как да ви кажа, малко ми е неудобно, но...ъ-ъ-ъ, според мен трябва да има такъв празник, хи-хи-хи... Ама неудобно ми е, щот баба ми ако го прочете...Трябва да е през пролетта според мен, когато природата се възбужда...ъ-ъ-ъ...събужда исках да кажа, нали,...,хи-хи-хи... и цъфти, и се опрашват цветята, и птичките се разгонват, и... хи-хи-хи...За да сте секси всеки ден, носете ултралеките джапанки...,(тук следваше името на модел джапанки, но ние единствено него изтрихме за да не ни обвинят в скрита реклама).
Г.Е. (шофьор на самосвал)- Казвам се, така, Гошо и карам самосвал от 7 години, а преди това карах, така, булдозер 4 години. Даже 5, ама...де да знам, т`ва ден на секса звучи много така..., щот` ако е, хм, така, през седмицата, аз сигурно ще съм на, така, курс с камиона, пък в камиона какъв секс, бе братче...Вечерта си скапан , пиеш две ракии, пък жена ти те гледа, така, с очакване сякаш си Шумахер, а не шофьор на самосвал. Не ми трябва на мен такъв ден, те жените, така, само си търсят...така, нали..., ай мани тая работа...Аз предлагам да има Ден на самосвала. Да видиш тогава какъв празник ще си спретнем, така, о-хаааа,...
М.Г. (социолог) – Концептуалната визия на въпроса има два основни ракурса – хетеросексуален и хомосексуален секс. Първият е в голяма степен банализиран, а вторият, обратно, все още е маргинализиран. Една такава конкретна реалност оконтурена в една триста шейсет и пета част от годината би сближила наистина баналното и маргиналното, но би дала резон и за някои психо-мазохистични интерпретации, които биха демитологизирали този сакрален акт. Би било по-рационално да се проведе един задълбочен мониторинг на актуалната народопсихология по въпроса и тогава да се използват съответните нормативни инструменти за реализиране на мажоритарната концепция.
И.Х. (оперативен работник в обществена тоалетна) – Аз, како, секса, мисля че е многу убаво нещо. Шъ ма питаш како, защо? Ама как защо? Щот по време на секс, забравяш всичко друго и си мислиш само за Троянския кон. Ти како, чувала ли си, например, за Троянския кон? А кажи, де, аз да тъ питам? Щот аз ни бях чувал, ама мойта още кат го прайхми първия път, ми вика, ти, вика, си кат Троянски кон, бе. Аз многу съ възгордях, щот си мислех, че така ми вика щот съм як и тарикат, така, нали...Щот тя мойта многу учена, како, ши знайш, тя е завършила даже 10 или 9 клас, ни помня вече кой...Пък тя ми вика, абе колко си прост, бе... Т`ва Троянския кон е влязъл кат` подарък у една крепост и после ту го вкарвали, ту го изкарвали, щот отначало тия от крепостта се съмнявали в тоя подарък и съ назлъндисвали де, обаче накрая го вкарали окончателно, како и от него пу идно време излезли едни човечета и станала една...беля...Абе крепостта станала на нищу. Ама то туй било многу отдавна, още нас нъй нямало тука на Балканити. Че и вас въ е нямало, како, даже...И чак след време разбрах колко била права тая мойта, щот след девет месеца и тя стана една...Та ний още оттугава си имами закачка, како – тя се ми вика, айде бе, вика, шъ ми пращаш ли Троянския кон, че вече цял ден едвам издържам, вика, без Троянски кон. И ма гледа, како , една такава, като в индийски сериал и ми съ усмихва... Та спуред мени, како, трябва да има по-скоро Ден на Троянския кон...