автор: CheGuevara

10:1 (21). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във време на неволя?
10:2 (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
10:3 (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
10:4 (24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
10:5 (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
10:6 (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
10:7 (27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
10:8 (28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
10:9 (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10:10 (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
10:11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
10:12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
Псалми,глава 10



02 часа

В Е Л И К А

Стотинките звъннаха в порцелановата чинийка и Велика тайно погледна дали са точно 30. Тези баровци вътре в дискотеката пръскаха по пет нейни пенсии за пиене, а се стискаха за дребните стотинки, които й оставяха за тоалетната. И жените не бяха по-щедри...Понякога се питаше дали изобщо я забелязват. Млади, красиви и богати, те преминаваха покрай нея с походка на кралици и в силно гримираните им очи напираше самочувствието, че винаги ще са млади, желани и успяващи. След тях дълго се стелеха непознати скъпи аромати и Велика с умиление си спомняше за оня невероятен полски парфюм „Бич може“ от нейната далечна младост, който полякините през лятото носеха и продаваха в България...
От дискотеката долиташе поредната песен на вече търновската снаха Галена и явно всички й припяваха...

Да ти го дам ли .. Да ти го дам ли ...
Сърцето си на части да ти дам ли ...
Да ти го дам ли ... Аз да ти го дам ли..!
Да се стопи в устните ти там ли ..!!

Велика се наведе да прибере в кошчето разпилените по пода салфетки. Клиентите считаха за нейно задължение да почиства след тях – нали си плащаха. Велика беше свикнала. Дълги години бе работила като възпитателка в детска градина. Бившите й питомци още я помнеха и когато я срещнеха на улицата почтително я поздравяваха, интересуваха се от здравето й. Сега те имаха деца, някои – даже внучета...Беше й драго и душата й светваше от вниманието им.


Искаш ли една и още ...
Искаш ли ела тъкмо да започнем..
Избери си първата втората трета
втората с първата да бъдеш ...

Постоянните посетители на дискотеката бяха от друго поколение.Други неща ги вълнуваха и за тях Велика беше просто една бедна стара жена, която им слугува за жълти стотинки. Кой както я нареди! Те бяха доволни,че са от другата страна, от успелите.

Аз ли първа съм тази вечер..
ако с тебе съм други няма вече..!!
Избери си първата втората третата ...
втората ПЪРВАТА Е СУПЕР ...!!

Велика не им се сърдеше. Бог ни учи да прощаваме, все си повтаряше тя и това й помагаше да си върши работата съвестно и всеотдайно, защото тя я приближаваше до нейната съкровена мечта.
Днес нали е празник, та се отби до църквата. Запали свещица и смирено благодари на Бог за това,че е държелива, рядко боледува и се радва на малкото радости, които трудният сега живот й поднася...
Призори, щом се прибереше от работа, присядаше до прозореца и дълго броеше стотинките. Е, по някога имаше и по някое левче...Все пак не всички бяха стиснати!...Половината от парите изсипваше в портмонето си – за ежедневни нужди, а останалите прибираше в шарената кутия от халва – за покупките около последното й пътешествие. Малко по малко, ден след ден тя купуваше красивите неща, които грижливо сгъваше в бели кенарени торби. Меко, пухкаво одеяло, бял поплинен чаршаф...Сама избродира възглавницата с нежни бели цветчета като момините сълзи, които й се усмихваха пролетно време под прозореца...

Искаш ли нещо да ми кажеш ..
Или да вземеш да ми го покажеш ..
Искаш ли нещо,за да загрееш ...
Искаш ли го твърдо .. с тебе да съм първа ..

Вратата на мъжката тоалетна се затръшна шумно. Явно доста са му дошли питиетата, си каза Велика .Ще трябва да погледне след него кабинката, не бива да бъде немарлива – тази служба й е нужна, защото има още толкова неща, които трябва да си купи – прилично бельо, една рокля на розички, обувки, чорапи...Когато съседките я подредят за последното й пътешествие, да й се радват, като я гледат така приятно облечена и нагласена... Да не плачат, а да й се радват, че спокойна и нагласена тръгва нагоре...

Да ти го дам ли ..

Песента свърши и Велика въздъхна с благодарност. Облегна се уморено на стената и притвори очи...Още три часа...Ще издържи...
„Да не забравя при дрехите да скътам пари и за опелото, Хубаво ще е да има свещеник на гроба...Така по-леко ще тръгна нагоре...
Звънът на монети прекъсна мислите й и Велика стана да подаде салфетка...

Ружа Велчева
(из „Морга за изгубени души“)