автор: arkoudaki

Искам да съм като падащ здрач,
задъхан, запотен и необятен...
Мистерия да нося, фееричен плащ
и тръпнеща да стъпвам по земята...

Искам да съм ромон на дъждец,
музика кристална, упование,
капки от магическа сълза
да ме превърнат в трепетно дихание...

Искам във надежда да се облека,
щастието да вплета в косите,
и да преоткрия Любовта
до теб - във есента на дните...