автор: valsodar

- Ние обичаме човечеството. Чакайте ни, скоро идваме при вас! - това послание едновременно зазвуча в ефир на всички основни езици, които се говореха на планетата ни.

Хинди, Суахили, Английски, Немски, Френски, дори и основните диалекти в Китайският език не бяха забравени. Навсякъде, под всички форми - телевизионните предавания бяха прекъсвани и посланието зазвучаваше на нежно син фон придружено от релаксираща и отпускаща нервите музика. В Интернет форумите изненадващо се появиха банери с надписа „Очаквайте ни". Радиопредаванията наместо реклами, започнаха да излъчват все това същото лаконично послание.
- Кой да чакаме, как изглежда, какво ли ще ни донесе? - цялото човечество започна вкупом да си задава тези въпроси.
Религиозните пророци обявиха идването на Месията и второто царство Господно. Водачи на секти започнаха трескаво да наемат бомбо-убежища в очакване на краят на света. От магазините започнаха да изчезват основните хранителни стоки, минерална вода, по бензиностанциите обявиха за недостиг от горива. Цялото човечество се луташе объркано в незнанието си, какво да прави, какво да очаква от този невероятен поврат в неговата история.
Боговете отново бяха решили да слязат на Земята.
Този път, те щяха да се появят не пред маймуната, непознаваща огъня и сечивата, а пред едно човечество, което мислеше за себе си, че е технически развито, интелектуално възвисено и духовно свободно, за да определи само бъдещето си.
Първи телескопът „Хабъл" предаде изображение на космическата армада, носеща се с невероятна за представите на физиците ни скорост през вселената. Седем огромни диска, всеки с диаметър от над триста километра идваха към нас.
- Кораби майки - вещо предположиха любителите на научна фантастика и със задоволство започнаха да споделят с невежите, всичко което „знаеха" за извънземните форми на разум.
Любителите на конспиративни теории, доскоро прикриващи се в сенките за да не ги обявят за луди, започнаха да излизат постоянно в кратки телевизионни интервюта, като почти всяка една втора тяхна дума бе „Аз казах ли ви!".
Нормалните започнаха да се държат като луди, а лудите изглеждаха нормални в този полудял изцяло свят.
Световните лидери тихомълком се събраха и взеха общо решение. Да не правят нищо. Просто не знаеха какво да направят. Когато не правиш наистина нищо, шансът да вземеш погрешно решение при контакт с цивилизация, за която не знаеш как ще реагира спрямо теб е минимален - шепнеха съветниците им - Нека те да направят първата крачка към нас.
- Но първата крачка вече е направена, те казаха че идват.
- Е, тогава да им отговорим, че ги чакаме - бе логичният отговор и той бе приет за правилен.
Към космоса полетяха послания. Едно общо послание на ООН, което разгласиха сред масите и безброй тайни послания на отделни правителства, желаещи да получат нещо в повече, отколкото другите народи на света.

Дойде и денят, обявен за ден на пристигане - денят "D". Тихо, без очакваните зрелищни ефекти, те кацнаха сред нас. Приели напълно човешка форма, за да не ни изплашат според психолозите.

- Ние ви обичаме. Ние обичаме цялата човешка раса, без разлика от пол, раса, възраст или каквото и да е, според което вие се делите между вас. Ние дойдохме, за да поемем грижата над вас. Ще ви дадем лек за неизлечимите ви болести, храна за гладуващите, подслон за бездомните, ще направим планетата ви Рай. Ще решим проблемите с глада, с изчерпващите се ресурси на планетата, ще я направим екологично чиста.
- А какво най-много обичате в хората? - се сети да попита един млад журналист, с набола тридневна брада от първият ред.
- Човешки черен дроб.


----------------------------------

П.П. Какво ме вдъхнови ли?

Ако вдъхновение може да се нарекат "новините" в медиите, за това как ООН вече си е избрало главен преговарящ с извънземните и конспиративните теории, според които полупроводниковата технология е откопирана от извънземните катастрофирали в Розуел, да, да го наречем тогава вдъхновение.

Винаги съм се питал,- А защо приемаме по презумпция, че ако осъществим контакт с чужда раса, то той непременно ще е в наша полза?

С какво сме заслужили пред Вселената да приемаме наготово знания, истини и ценностни, до които все още не сме дорасли в умственото си и духовно развитие?

И трябва ли да вярваме на всеки един непознат, който се кълне в любов към нас?