автор: question_of_my_mind

Създай за мен дома във който,
липите ще говорят със прозорците
леглото ще поема светлината като кораб
по който ще потъваме с нозете си дълбоко.
Създай ми маса с шарена покривка,
и пушещи чинии като малки острови,
и твоята коса превързана на плитка
създай ми босите крака с които да те гоня.
Създай ми смях и шум на счупените чаши,
и прах от пух когато те догонвам жадно,
създай умора за която с теб мълчим говорейки
един до друг, в една душа единствена.
Създай ми танц, и малките капризи наши,
от глупости в които можем да се караме по малко,
а после мигове в които се сдобряваме,
понякога дори от мен, до мен, така проплаквай.
И може би тогава ще повярвам в бога,
защото ме обича със ръцете ти, любима,
и всичките сезони ще очаквам в мен отново,
като от корени които да родиш красивото.
Защото има есен, сладка като праскова,
и зима с огъня във който с теб се топлим,
защото после идва пролетта с цветята,
и после лятото по пясъка когато тичаш гола.