автор: joanna_vas

Помниш ли ... онзи ситен прашец,
който полепва по дрехите сиви ...
Нежния цвят на разцъфнал синчец,
който ни сгуши в полето щастливи ...

Помниш ли, Залеза в късните вечери,
полъха в стръкчето млада трева ...
Първия трепет ... и мислите призори
думите ... дето ... изричах едва ...

Помниш ли, дълго стояхме прегърнати,
шарени мигове вплетени в мен ...
Помниш ли, бяхме ... наистина влюбени,
с обич ни срещаше всеки нов ден ...

Помниш ли ... онзи ... малък балкон,
дето от него брояхме звездите ...
Помниш ли ... стария скъсан балтон,
с който намятахме нощем мечтите...

Помниш ли ... онзи пърпорещ мотор,
с който разбуждахме весело улиците...
Люлката ... в онзи ... широкия двор
в който ... си пеехме, заедно с птиците...

Спомням си ... всичко ... ден подир ден
лентата бавно във мен се превърта...
Времето спира ... и ... с пулс ускорен
твойта любов ... до Душа ме прегръща!