автор: zebaitel

Резлива утрин гъделичка
и рамене и спящи мозъци,
задавен, гларусът се киска,
преглъща синьото на залъци.

За малко дъх поел си, бризът
подкача пищните акации;
те булки цигански са-цъфнали
и го замерват с бели пламъци.

Вълната сладостно облизва
на плажа лепкавите устни;
морето лакомо отгризва
поредна порция изкусно

маскирани на вкуснотии
предателства и отчаяния,
и без да го е страх от стрии,
ги гълта и замезва с пяна.