Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Djivderova
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14187

Онлайн са:
Анонимни: 265
ХуЛитери: 1
Всичко: 266

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМирното решение
раздел: Други ...
автор: dyx

Здравейте! Днес ще ви разкажа за един мой учител, който не е човек, а куче. Аз живея в къща. Имам си двор. Намирам се в съседство с други хора, които също живеят в къщи и също си имат дворове, понеже градът ни е сравнително малък и го позволява.
На терасата на моите съседи живее едно куче, болонка. Тази тераса „гледа” точно към пешеходната пътека, по която трябва да мина, за да се прибера в къщи, или съответно да изляза. Случва се така, че, когато минавам по тази пътечка неминуемо се срещам с четириногия приятел.
А той не спира да ме лае. Лае ли лае. В един момент започна да ми става неприятно да преживявам подобно нещо, отново и отново. И така реших да направя нещо по въпроса.
Подхванах вътрешния си диалог така: „ на базата на това, което съм изпитал и прочел съзнавам до някаква степен, че човекът е отговорен за всичко, което го спохожда. И според в зависимост от мислите си и отношението към нещата, той преживява това, което преживява, като всичко се привлича към него от Законът за Привличането.
Това куче ме лае и щом това ми се случва, значи аз съм го привлякъл към себе си по някакъв начин. Приемам това и ако искам да преживея нещо различно, трябва да мисля различни мисли, трябва да променя отношението си към ситуацията, ако искам ситуацията да се промени.
Безсмислено е да се опитвам насила да го накарам да спре да ме лае, защото това, с което вътрешно и външно се боря нараства по силата на Закона за Привличането. Следователно трябва да намеря някакъв хармоничен, мирен начин за решението на този въпрос.
Е, добре! Какво искам? Ами искам да си минавам спокойно по пътечката. Искам вътрешно да се чувствам хубаво, докато минавам покрай кучето на съседната тераса. Искам да имам мир с това куче!”
При което ми хрумна нещо интересно: „ чакай малко! Моето вътрешно състояние зависи от това, с което занимавам съзнанието си, а не от това, което кучето прави. И спокойствието ми не се нарушава от лаещото куче, но от това, че му обръщам внимание.
И следователно, ако искам да бъда спокоен и да ми е хубаво, докато минавам по пътечката просто трябва да намеря начин да извадя лаещото куче от обсега на вниманието си и вместо това да се насоча мислено към нещо различно, към нещо, което може да ми послужи, да ми донесе равновесие по този въпрос.”
След това започнах систематично да прилагам на практика хрумването си. Всеки път, когато минавах покрай четириногия приятел и той започваше да лае безмилостно насреща ми, просто си представях, че ставам прозрачен и неговия лай минаваше покрай ушите ми.
Или пък веднага започвах да си тананикам някаква песен на глас, само и само да отвлека вниманието си от малкия учител. Или пък просто му се усмихвах и му пращах любов.
И така с малко упражнение лаят на кучето ми стана безразличен, и спокойствието ми по този въпрос се появи. И ми беше хубаво, докато минавах покрай него, без значение дали ме лаеше или не.
Какво стана, ли? Ами мина се известно време и малкото рошаво същество замлъкна. Много ми е любима следната метафора: „представете си играта тенис на корт. За нея са нужни двама играчи и ако единият от тях спре да излиза на тенис корта, то рано или късно другия ще се откаже, защото как може да играе сам, когато няма кой да му връща топката обратно.”
И така, един от постулатите на Законът за Привличането* гласи: нищо не влиза в твоя свят , освен ако не му отделиш част от вниманието си. Нищо не може да се задържи в твоя свят, ако оттеглиш вниманието си от него (като го насочиш към нещо друго), защото ти си творецът на своята реалност и всичко идва при теб по силата на твоята съзнателна или несъзнателна мисъл. Такъв е Законът.

*ако искате да разбере повече за това как да поемете съзнателен контрол на изживяването си, можете да се насочите към книжния ни пазар, на който има доста литература по тази тема. Ако искате също да се запознаете със Законът за Привличането предлагам като лично предпочитание книгата – „Законът за Привличането” на Естер и Джери Хикс


Публикувано от alfa_c на 30.05.2011 @ 23:24:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   dyx

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.02.2025 год. / 06:19:44 часа

добави твой текст
"Мирното решение" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.