автор: gia

Как искам да съм с теб сега… да съм далеч от тук… от всички и от всичко… и от себе си дори… и от това, което е в мен…
Да бъда с теб, зад теб, пред теб, до теб, в теб и дори върху теб…
знам, че е цинично, но не ме ли хареса именно такава… не ме ли обикна, когато всички се присмиваха на странностите ми… не ме ли хареса, точно когато вече всичко беше загубило смисъл и за двете ни… Ти ме изпълваш и с теб нещата придобиват смисъл и значение… Жалко, че никога няма да го разбереш, защото нямам право да ти говоря за това, нямам право да го мисля дори… Всичко, което желая е един миг с теб, но без мисли за преди и след това, искам просто една доза „настояще” с теб… Tи си моето бягство от реалността... с теб времето е относително и ненужно...
Колко е един миг пърхане на пеперуди във вечността на мрак и проста сигурност… толкова ли много искам… не мисля… да, не мисля трезво…
А какво е да мислиш трезво – да правиш цял живот това, което трябва, да бъдеш верен и точен ... като робот… да бъдеш отговорен и стабилен, да може да се разчита на теб… и какъв е смисъла в крайна сметка – да имаш живот, който не искаш; мъж, когото обичаш, но в когото никога не си била влюбена… Питам: какъв е смисъла? – Да постъпиш правилно… и защо след като не се чувстваш добре в кожата си?


P.S.
- „По – добре ли се чувстваш сега?”
- „Кога сега?”
- „Сега – след като отвори кутията на Пандора?”
- „О-о-о, та ти чу само надписа върху нея..."