автор: liulina

За да е с теб денят откровен,
остави му визитка, дай му шанс,
той ще те бележи със остен,
и викът ти ще премине през реванш ...
Искаш истината за нещата,
дай и другата си буза за шамара,
ще я получиш без остатък,
на отстояна авто гара ...

Паркирай,
но не се нервирай ...

Времето е променливо,
не го приемай на доверие,
давай продължавай ... живо,
до дупка се раздавай без безверие ...
Няма тепсия за отлюспени надежди,
не се заблуждавай а себе си повеждай,
гледай на нещата из под вежди
и дела на броеницата нареждай ...
Всичко е преход през тунела ...
няма я вече Гуантанамера,
ако не си в потока с новото време,
си в страни от пътя
и на никой не му дреме ...
Кой е тоя захлупен зад желязната завеса,
който сам си е поднесъл заблуди,
всичко май крепи се на интереса
и илюзията никой няма да прокуди ...
Пипирудиии....
Ах, летящите скиталци,
бяха му до вчера съкварталци ...
днес ги погна някоя чужбина
и така народът млад ... замина ...
Хай свят, ахой, алоха ...
Я живеят в гетата хора
и от нямане им спират тока ...
Коневръз върти си оборота,
дневният режим е в кърпа вързан,
ей, значи и няма отвързване ...
за къде е това нелепо бързане?
Всички ще наториме почвата
и без нас няма да почвате ...
накъде бе хора с мисия,
мисията невъзможна сте обмислили ...
Достъпът е ограничен
и за някой елементи няма влизане ...
светът е подреден,
но не от мен ...
това е и девизът ми ...
Ще спра да пускам надрасканата плоча
И да я оставям сама да прави скречове,
Започвам ... ама от утре ... кори да точа,
За баница по български раздърпана ...