По стълба от облаци
спуска се вечер.
В джобовете с дъжд,
по пръстите - с пепел.
Матира стъклата,
после - душите ни.
Незнайно защо
така сме орисани...
Заспиваме тъжни
завити със спомени.
Мечтите си скътваме
в късчета облачни.