автор: bersek

- Оф! - въздъхна Ко Та Рак. - Някой ми е задигнал панталона!
- Хъм - сънено изсумтя Но Щен Вълк. - Ти нямаш панталони.
- Е, нали и аз това казвам - с усмивка сви рамене котакът. - Няма ми ги, някой ги е взел...
- Оффф - въздъхна и вълкът. - Кога ли ще престана да ти се връзвам...?

---
- Но? - въпросително подвикна Сянка.
- Да? - отзова се вълкът.
- Ти ли си?* - попита сянката.
- Имаш ли огледалце? - отговори му с въпрос Но Щен Вълк.
- Заповядай - връчи му след кратко ровичкане по джобовете си едно малко огледало Сянка. - За какво ти е?
- Хъм - изхъмка вълкът, докато съсредоточено разглеждаше отражението на муцуната си. - Проверявам дали случайно някой друг да не е станал от леглото ми тази сутрин... но не, аз съм си. Кажи сега?
- Хъм - изхъмка на свой ред сянката, докато си прибираше огледалото. - Забравих...
------------
* Макар че Сянка бе един сравнително интелигентен индивид, той въпреки това не беше имунизиран срещу задаване на идиотски въпроси.

---

- Но! - възкликна Ко Та Рак. - Какво правиш?!
- Джогинг - лаконично отговори вълкът.
- Виждам - махна с лапа котакът. - Имам предвид защо... от кога...?
- А`м`че аз редовно си тичкам сутрин - сви рамене Но Щен Вълк. - Обаче ти никога не си ставал достатъчно рано, за да ме видиш.
- Ахааа - проточи Ко. - А защо тичаш?
- Как така "защо"?! - искрено се изуми Вълк. - Защото ме мързи естествено... - и продължи с кроса си.
- Защото го мързи ли каза?! - облещи се Ко Та Рак след отдалечаващата се опашка на приятеля си и за всеки случай реши да отиде да си измие ушите.