автор: edenYa

Отвън
дъждът
по витрините
се стича,
рисува пътечки,
бавни, протяжни бразди,
мислите ми пък
тичат след тях
изостанали
цели две преки..
От раменете си
черните презрамките
на умората свличам.
Нека вали..
Трополят капчици
малки тимпани
чевръсто сноват,
разказват ми приказка
стара, прастара
побрала се в шепа
вода от перваза ми.
Размиват стрелките
неизбежно-като водни бои,
времето нямо е
или просто някъде
на сухо се е скатало...
Нека вали...