автор: marcusjunius

Жана Попсерафимова е жената с виенския стол. Столът не е удивителен или пък уникален, но не е и напълно обикновен.
Той е от онези стари, така наречени „виенски” столове, които са били много популярни в средата на миналия век. Столът, разбира се, не идва от Виена, а е произведен от ТПК (трудов-производителна кооперация) „Градове-побратими” в град К. По тази причина той не е тежък, масивен, палисандров или абаносов, а е с крака от обикновен балкански дъб или бук и със седалка от нещо като напластен шперплат. Но краката му притежават онази приятна, разтегната S-образна форма, която напомня за кошута, а облегалката му е извита по гърба на седящия и преминава плавно в изгладените от стотици неуморни лакти облегалки за ръцете. Лакът на стола, макар и поизносен, е по-скоро гладък, по-скоро благороден, тъмнокафяв, почти черен. Дори и на местата, където лакът напълно се е олющил, столът изглежда лъскав и приятен на гледане и на пипане. Това се дължи не на последно място на сухите ръце на Жана Попсерафимова, която постоянно гали стола, обхожда го с пръсти, а вечер, у дома си, когато е сама зад сивите, прашни щори, тя понякога дори допира бузата си, покрита с кафеникави петна, до извитата му облегалка. Може би столът и говори нещо и тя доближава пооглушалите си уши до устните му, за да чуе по-добре.

Жана Попсерафимова носи своя стол навсякъде. Другите баби от квартала носят найлонови или еко-торбички, а по-модерните дори са си накупили от онези платнени чанти, монтирани върху колелца с удобна дръжка. Жана Попсерафимова обаче винаги и навсякъде носи само своя стол. Тя сяда на него, докато чака трамвая на спирката. После, когато трамваят дойде, тя се качва от най-задната врата, където има малко повече пространство незаето от обичайните трамвайни седалки от студена, формована пластмаса и там, в ъгълчето до прозореца, поставя своя стол. Понякога просто стои до него, подпряна на облегалката му, а друг път присяда и гледа кестените, които тичат навън покрай дрънкащия трамвай, винаги в обратна посока. Когато трамваят е претъпкан, Жана сяда с колене навън, за да не позволи на тълпата да се докосва до стола. Само един единствен път предложи на някаква бременна жена да седне на него, но онази я изгледа навъсено и, без дума да каже, се отдалечи към предната част на вагона.

Никой от другите пенсионери в блока не се учудва на Жана Попсерафимова, защото обяснението е очевидно – в днешния натоварен свят с изпотрошени спирки и претъпкани трамваи е добре човек да има свой собствен стол. Въпреки това те доста я одумват, понеже смятат, че е доста егоистично да демонстрираш пренебрежението си към обществените места за сядане по такъв буржоазен начин. По едно време някой бе подхвърлил и друга версия – бил чул от един „бивш”, че през 56та на този стол в Дирекция на Народната милиция на „Гурко” бил пребит до смърт Иван Попсерафимов, и че после седмици наред Жана се молила и преспала с кого ли не, за да се добере до стола. Но това, разбира се, не можеше да бъде вярно, при тези изпочупени спирки и при този натоварен градски транспорт.