автор: ra4e-ton

Писъкът прогаря сетивата –
част от мен, избягала навън.
Сляпа песен – тъмна, непозната,
стърже вътрешно, но не е сън.

Къкри болката. Изцеждам воля,
преповивам раните деца.
Мои, чужди, в ужаса си голи,
молят за утеха и слънца.

Дъвча страх, отпила мъртъв избор.
Времето наопаки пълзи,
а сърдит, светът е плашещ извор...
Толкова солена от сълзú

щипя – и съсухрена, и жалка.
Дишам лепкаво от самота.
Крехка съм, отчупвам се по малко,
кърпено прозирам... и скимтя.

Шепот връзва устните на примка,
в ъгъла стенание виси.
Бледа сянка от измита снимка
влачи поглед, жилен от оси.

Прашен път от минали залози
кашля в мен. Изтръпнала съдба
сочи с пръст, изписва диагноза.
Дните се строяват. За стрелба!


21.05.2011