автор: vorastak

Разбрахме напоследък как богат се става.
Разграждаш двора ти на своята държава!?
От двора, кой каквото иска си изнася,
а пък страхливият народ си прави паса!?

Преди години всички бяхме бедни хора,
но пък спокойни, заграден че ни е двора.
Е, някой чергата понякога я дърпаше,
така си скъсаната риза той закърпваше!

На всички, че еднакво празна бе торбата,
се чувствахмве едни към други като братя.
Но правилата промениха се внезапно
и бяхме вкарани във път вървящ обратно!?

И станахме две касти - бедни и богати,
поглеждаме се вече, като непознати!?
Дори достигнахме до там, че да се мразим,
закони ни не спират, че и тях ги газим!

Зове ни някой да не мразим си богатите
и бедни да се настаняват във палатите!?
Изтръпнах като чух такъв прекрасен призив,
но пък се плаша аз от непредвидим разрив!

Разграден ни е двора и нищо няма вътре.
И пак ли всеки там за нещо ще се тътре?
Тогава ще разтворим си и домовете,
с поканата - елате ни доокрадете!