автор: melanholika

Няма поводи за война !
Тя не язди троянски коне,
откровенна е до отчаяние,
тази Елена - непорасло дете.
Стъпалата и малки познават
всички ръбове на пропастта,
но е светла като разсъмване
и пречистваща като вода.
Смело плаща цената на думите,
стиска устни, когато горчи,
търпеливо и дълго обича,
търпеливо и дълго мълчи.
И умее да чака Елена
закъсняла любов, дъждове,
И умее да плаче Елена
за бездомните ветрове.
Тя е ябълка дива на хълма,
за измръзнали птици подслон.
Няма поводи за война!
Не ходете при нея на кон!