Стоиш на края на
ламаринения покрив-
няма място за отстъпление...
Знам, че
думичката е - отчаяние,
но, Господи, ти не си
кална локва!
Извади ноктите,
изсъскай му злобно
на оня живот,
приклещил те
до ръба на
сивото битие
под луна кривозъба.
Усещането е долнопробно,
но ако сведеш глава
и му се оставиш,
чака те адът-Примирение.
Не я пази тази кожа иииии...
в настъпление!
Че си горда и силна
нима забрави?!