автор: solar

никой ден не е като
утре...
вчера
трепна пламък на свещ
мъждукащ
но сърдечен като гост
разкъсва с минало
в загадка
на прясно кафе от мока
с изчезващ дъх...
искам сънят да продължи
дори с кошмарите - има те
няма те
а те са символи -само думата
не е
покой
настъпвам я
остава под краката ми
с изгубен смисъл
без смисъл
...само скепсис