автор: rumlas

Среднощ се лутам бледолик,
на всеки луд побратим ставам.
Покой не зная нито миг
лъчи от светли дни не ме огряват.

Прокоба черна ме гнети,
че мога да я срещна и отмина -
остана ще с отворени очи,
не зърнал своята любима.

Кат жалък роб на зла съдба
до гроб ще влача тежката верига
и свърша ще живот недраг
болник, на който дъх не стига.

Крепи ме само мисълта,
че двама сме един за друг родени,
че няма власт случайността
любовната мечта да ми отнеме.

автор Васил Лазов